Преди месец група ромски пастори ме поканиха в махалата. Разтревожени са да не избухне епидемия от запушения канал на бл.19. Водя със себе си зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев и шефа на ВиК-Ямбол инж. Иван Георгиев. Още със спирането пред блока  ме затрупват с оплаквания от мръсотията, в която живеят , но не липсват и „оферти за подкрепа" с неизвестен финансов параметър.
Въпреки миризмата разглеждаме мазетата на блок 19. До средата на стъпалата е пълно с отходни  води. Поради незаконното строителство в квартала канализацията е недостъпна за ремонт. Като специалист инж. Иван Георгиев все пак намира техническо решение на проблема -  да се прокопае нов канал с дължина около 250м., за който ще са необходими около 60-70хил. лева. Новият канал трябва да мине покрай трафопоста. Този канал ще обслужва и подстанцията на енергото. Водени от инерцията на предизборното време енергетиците мърморят, че сме започнали предизборна агитация, но няма време да им обясним, че става дума и за техния канал. Заразата може да обхване целия квартал, дори и града ако не се вземат спешни мерки. От кого? Тук общината и ВиК трябва да се разберат.
Покрай мръсния канал се повдига и въпрос за питейната вода. По думите на общинския съветник Илия Илиев такава има само в две трети от къщите, а другите в горната част на махалата нямат налягане.  Добре е , признава вината на самите роми. Липсва им съзнание, непрекъснато задръстват с боклуци и строят безразборно, сподели той. Но все пак поиска да съдействам пред ВиК да се увеличи налягането на водата. С мъчителни преговори Иван Георгиев и Илиев решават да направят план за действие и всеки да поеме писмен ангажимент - домакинствата от долната част на квартала със съдействието на ВиК да сложат спирателни кранове, за да не се разхищава водата. За да няма предизборен привкус  монтирането на спирателните кранове по къщите и пускането на водата  ще започне след 10 юли.  
Разгледахме и трагичния бл.20. Конструкцията на сградата е нарушена и една от секциите е леко килната. От инженерна гледна точка единственото решение е събаряне. Но някой трябва да вземе решението, къде да бъдат преместени живущите преди да е станало късно. Обяснявам на струпалите се жители, че нищо не мога да им обещая дори да ми предлагат гласовете си.
Тръгвам си от махалата, но към мен продължават да се сипят „оферти” за гласове. Да, това е сега най-важното за хората от квартала.
Изборно време е, никой не мисли за запушените канали.