Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2011 10:46 - Царски имоти
Автор: spassovm Категория: Политика   
Прочетен: 4498 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 29.04.2011 21:57


Наскоро прочетох едно представяне на казуска за царските имоти от г-жа Ина Кирилова, което ми хареса повече от моите собствени писания, които са отруани с членове и алинеи. Публикувам го по- долу:
СЕРИАЛЪТ „ЦАРСКИ ИМОТИ” ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЛЕЗЕ ОТ ЕФИР   Пролет е. Всичко се съживява. Без икономиката. Тя все така си крета, но вече и децата разбраха, че причината си е домашна, а не е световната криза. Почти две години от началото на новия управленски мандат, а светлината в тунела- много далеч. Хората все повече недоволстват, промяна в ежедневието им няма и няма. Наближават важни избори, партиите се стягат, компроматите се пишат... Каква по-комфортна среда, за да стартира новият сезон на сериала с т.нар. царски имоти. Та нали, благодарение на кампаниите през последните 8 години, той стана по-популярен и от турските тв саги. Защото какво по-хубаво за българина от това да не задава излишни въпроси за заплати, данъци, работни места, а да коментира на воля из кафенета и медии нещо, от което не разбира. Но пък задължително не одобрява. Така и с царската реституция. Колко ли герои се изредиха през последните години пред очите ни, търсейки слава и кариера именно чрез този сериал – от Яне Янев и Георги Марков та до напористия земеделски министър Найденов. Последният трудно щеше да бъде забелязан, ако не беше получил и той роля в същата сага. Никой от тях обаче не смее да признае, че сценарият е писан още през 1946г, а съвременните кукловоди го допълват. Интересно докога ще ни поднасят този сериал, докога ще ни залъгват с микс от социализъм и некомпетентност по тази тема под лозунга „дайте имотите на народа”. Сагата вече омръзна и е крайно време да слезе от ефир.   Какви са фактите, които свободно стоят из държавните архиви и чакат да бъдат прочетени и представени така, както е, а не както иска поредният герой, жаден за слава и телевизионен рейтинг.   Отнемането   През 1946г. членовете на царското семейство са принудени на напуснат България след проведен референдум в присъствието на съветски войски. Третото българско царство става република. През 1947г новата власт, начело с Кимон Георгиев, приема Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на Царете Фердинанд и Борис и техните наследници. Първа точка от закона гласи: „ Обявяват се за собственост на Народната република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени”. Ясно и точно –имотите са частни и подлежат на национализация. Така, както са одържавени стотици фабрики, магазини, жилища на обикновени граждани. Защото новата власт смята, че частната собственост е буржоазна отживелица.   Изготвен е подробен опис, в който са изброени всички частни имоти, свързани с Двореца. Те са разделени в няколко графи – държавни, частни на Царската фамилия и смесени – където земята е държавна или общинска, но постройката е направена с лични средства от царя. Направено е ясно разграничение между видовете собственост, за да се одържави само частното имущество. Срещу всеки частен имот е посочен номер на нотариалния акт, с който Царят го е закупил- дали лично или чрез посредничеството на Интендантството. Този подробен списък се изготвя, за да покаже кои имоти са частни и подлежат на одържавяване и кои са с държавен статут- каквито са например дворците в София и в Евксиноград. Одържавяването на царските имоти през 1947г. е извършено в нарушение на тогавашната Конституция на Народна република България. В чл.10 ал 5 пише, че частната собственост може да бъде отчуждена принудително в полза на държавата само срещу справедливо обезщетение. Според други два закона, частни имоти, които се национализират, трябва да бъдат оценени и заплатени на ощетените. Нищо подобно не се случва. Българският Цар, завръщайки се в Родината след 50-годишно изгнание, не повдигна нито веднъж този въпрос. Нещо повече, в интервю за Кеворк Кеворкян от края на 90-те, в отговор на въпрос дали ще има такива претенции, Царят заяви, че няма и удържа на думата си. В съседни страни например, наследниците получиха милиони евро обезщетение за годините, в които имотите им са ползвани, освен че бе възстановена и собствеността върху дворците.

В ГОДИНИТЕ НА ТОТАЛИТАРИЗМА   Частните царски имоти са одържавени уж да бъдат дадени на народа. Логично се питаме колко хора от този народ през 45-те години социализъм имаха достъп до тях? Нима някой влизаше във „Врана”, нима някой извън висшата червена номенклатура знаеше какво е Царска Бистрица или Кричим? Пак в архивите стои решение на Държавния съвет от 1954г. Тогава правителството решава, че дворецът „Врана” ще бъде почивна станция на земеделските работници. Това си  остава популизъм на хартия.  Какво всъщност се случва с тези места? След изгонването на Царица Иоанна с двете й деца, във „Врана” веднага се настаняват новите социалистически управници. В архивите стои снимка на целия род на Георги Димитров в дворца. Вождът дори си избира да работи в кабинета на Цар Борис. Естествено, народната република плаща за всичко това. По-късно, Тодор Живков използва Царска Бистрица като своя частна вила. Не е пресилено да се каже, че неговите деца и внуци имат повече детски спомени от там, отколкото самият Цар- законен наследник на имота. Стари партийци припомнят, че дворецът в Боровец е бил само за Първия. Докато „Врана” е била използвана и като хотел за гостуващи в страната „братски” лидери като Фидел Кастро например и редица съветски другари. Голяма част от движимото имущество пък през годините е заграбена. Известен в писателските среди е случаят с виден автор, който си занесъл в къщи бюро и няколко стола от кабинета на цар Борис. Без да плати, естествено, нали са били национализирани за народа. Друг случай е с Людмила Живкова, която, виждайки какво става с тези вещи, се е опитвала да спаси поне картините в дворците. Редовно минавала през „Врана”, за да следи дали са там и в какво състояние са. Много харесвала една сребърна купа от царското семейство. Служител от УБО веднъж й казал „Защо не си я вземете у вас”. Тя обаче поръчала да й направят копие, а оригиналът останал в Двореца. Но този случай е изключение. Национализирани „в името на народа”, тези места никога не са били места ЗА народа.     1998г –Връщането   С настъпването на демократичните промени у нас, раждането на СДС и новите лидери- демократи, въпросът с реституцията на собствеността на гражданите е поставен на дневен ред. Видни юристи се заемат с тази задача да модернизират законодателството още през 1992г. По-късно СДС обръща внимание и на царските имоти, защото, както казва тогавашният син лидер, една несправедливост по отношение на Царя трябва да бъде поправена. И това беше работещо послание от една съвременна десница както към към нейните избиратели, така и към новите европейски партньори. Председателят на Конституционния съд Иван Татарчев, съдията Георги Марков, премиерът Иван Костов, финансовият министър Муравей Радев подготвят документация за отмяна на Закона за национализация на частната царска собственост. Това става факт през 1998г. и се приветства от демократичната общност у нас. Защото показва европеизирането на България. Държавната администрация задвижва процедури и документи за възстановяване собствеността на наследниците. Това се случва до 2000г. Тук трябва да направим едно задължително уточнение- това е времето, в което Царят все още не е и споменал дума, че един ден ще се намеси решително в българската политика и ще разбърка плановете на амбициозните местни политици. Както се казва, ако той и до днес си седеше отстрани в Мадрид, може би новите лидери лично щяха да му носят рестуционните документи за подпис и да се бият в гърдите пред Брюксел какви демократи са и че частната собственост у нас отново е неприкосновена.     МИТОВЕТЕ   Най- тиражираният мит е свързан с т.нар. Интендантство. Пак да погледнем фактите и архивите. В параграф 3 от Правилника за управлението на цивилната листа на Негово Величество Царя пише : „Интендантството на Цивилната листа е граждански институт, представляващ частните интереси на Двора”. Цивилна листа и Интендантство са едно и също нещо. С фразата „Цивилна листа” са наричали заплатата на царя. А интендантството е частна структура, която е харчела личните средства на монарха. В държавните бюджети, които се пазят в архивите на Министерството на финансите, това ясно е записано. Нещо повече- няма и следа да са отпускани държавни средства за поддръжка на личните имоти. Те са издържани от Цивилната листа. Това фамозно в очите на някои Интендантство е създадено по образец на френския кралски двор. Защо? Ами да четем историята- защото Цар Фердинанд е внук на френския крал Луи Филип, защото майка му Клементина, добре познава устройството и управлението на един дворец. И естествено, и двамата се стремят да въведат у нас същите европейски порядки. Тази структура харчи техните лични пари. Това не е новото УБО, както някои се опитват да го представят. Червената номенклатура не е плащала лев за услугите на УБО, плащал е народът. Има съществена разлика, нали?     АПЕТИТИТЕ   Все повече става ясно, че към царските имоти има не просто обществен интерес, за да бъдат те върнати на народа. Абсурдно и популистко е да се залъгва публиката и с нелепи обещания като това, че имотите ще бъдат продадени и парите ще бъдат поделени по равно между хората. По-безумно нещо не сте и чували, но също е пуснато в обръщение от фабриката за митове. Народът пак няма да влиза в тях, ако бъдат повторно одържавени. Обществена тайна са апетитите на някои олигарси към „Врана” и към къщата в Кричим. Дали тази власт ще им ги поднесе на безценица, така както стана с почти цялата приватизация у нас през годините?! Предстои да видим.   Много показателен за това как държавата би се грижила за тези имоти е случаят с дарението на парка „Врана”. През 1998г. цар Симеон ІІ  и сестра му Княгиня Мария Луиза даряват на Столичната община близо 1000 дка от парка, създаден от дядо им Фердинанд, с уговорката, че това ще се превърне в място за отдих на столичани. Няма по-голямо дарение до сега у нас, направено от държавник. Минаха 12 години оттогава, но все още нищо не е направено.Това ли е добрият държавен стопанин?   Царските имоти трябва да си останат царски, да бъдат превърнати в туристическа атракция - така, както е в целия цивилизован свят. Румънците проявиха здрав разум и го направиха. У нас компроматният сериал „царски имоти” вече трябва да спре, поради липса на зрители. Иначе ще продължаваме да учудваме цяла Европа каква точно демокрация градим в 21 век.   Ина Кирилова



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Най-после едно компетентно и почтено във всяко отношение становище!
31.03.2011 12:35
Целенасоченото оплюване на цар Симеон Втори, оклеветяването му, осмиването му, окепазяването му, сатанизирането му, подлагането му на обществен линч, особено от медиите, е най-грозното и отвратително нещо, случило се в последните 20 години в България.
Не ни прави чест. Излага ни. Опростачава ни. Показва ни като някакви зловещи клюкари и завистници. Примитиви отвсякъде. Безбожници!
Какви ли гнусотии не се изпонаписаха. Манипулират, настройват и подкокоросват хората, с прозираща политическа интифа. Използван беше коварно в политиката от кукловоди, след това - на боклука. Ненужен. Юдинско хоро се завъртя около Симеон Втори.По форумите също. "Крадливият дядо"!
Хора с 1 лев и 50 стотинки в джоба пред 15-20 години, сега владеят комплекси по морския бряг и красивите ни курорти. А се вдига прах около сгради, строени в началото на 20-ти век!
Какво е това? Има ли го някъде по света?
Недостойно! Ето защо България прилича на кочина. Ето защо бягат младите хора от България. Ето защо не се завръщат!

Накрая правдата ще дойде от Страсбург. Но ще плащаме всички.

А мушмороците това не ги интересува. Те ще продължават да си бъдат във властта, в бизнеса. Пари си имат.

А този срам ще тегне над България. Грях.
цитирай
2. kass - Браво!
02.04.2011 22:11
Поздравления и от мен! Срам ме е понякога от наивните възгласи на хората, че царските имоти били на народа, никога не са били и никога няма да бъдат, просто следващият помислил се за цар ще се настани в тях...
цитирай
3. анонимен - Най-сетне обективно
17.08.2011 19:25
Да прочета най-сетне обективен коментар по темата "царски имоти". Поздравления най-искрени за авторката. Дълбоко съм впечатлен от познаването на историческите документи и факти.
Сагата се завихри след като царят влезе в политиката и разкова кочинката ни с подредените ни завинаги красоти. Тук е ключът:

"..Ако той и до днес си седеше отстрани в Мадрид, може би новите лидери лично щяха да му носят рестуционните документи за подпис и да се бият в гърдите пред Брюксел какви демократи са и че частната собственост у нас отново е неприкосновена."

Блестящо казано!
цитирай
4. анонимен - Не разбирате нищо, за жалост...
15.05.2012 19:14
За жалост обаче, въпреки тази напрегната, емоционална, а иначе видимо обективна статия, тя е напълно грешна. За пореден път имаме наперен ''журналист'', който говори компетентно по въпрос, от който нищо не разбира, но се чувства длъжен да се произнесе и да заблуди общественото мнение.
Браво, г-жо Кирилова, Вие знаете, че има частна, и публична собственост, макар и да не сте осмислили много - много в какво се състои разликата между двете. Че Цар Борис III е имал частни имоти, да, имал е. Че те са му върнати - о, да, отдавна. Че в момента обаче той води дело срещу Държавата за имоти, които са били и си остават публична държавна собственост, ето в това Ви е грешката. Слабо сте се подготвили по темата, или са Ви платили да се подготвите слабо, защото Интендантството и било държавно учреждение, създадено да стопанисва имоти - публична държавна собственост, а не личните придобивки на монарха. Та нали затова му в цивилната листа, неговата ''заплата'', както Вие я наричате, макар че е повече от ясно че той заплата трудно ще има, нали е Цар, символ на държавното единство и на висша държавна власт. И като такъв той няма интерес да свои и да притежава всички имоти, които са били царски резиденции, защото за да ги свои, той трябва впоследствие да ги купи, ала все пак неговата цивилна листа не е толкова голяма, че да му позволи да си закупи всички тези имоти. А и по какъв начин, като се позамислите малко, Царят ще закупува имоти, като те са публична държавна собственост, и не подлежат на отчуждаване, те не се включват в гражданския оборот!
За жалост, това е прекрасен пример за това как в България, а и с течение на времето и в доста други държави по света, журналистиката се свежда до това как някой нещо списва, изразявайки пълната убеденост, че е абсолютно прав, без да си е направил труда да се запознае с обществените отношения и явления, и по този начин заблуждава общественото мнение на един и без това доста беден откъм обща култура народ.
Ето затова Честито, г-жо Кирилова!
цитирай
5. mv2365 - Уви- все още продължава да "се дъвчи"! :( Как ще се откажат?
04.09.2014 00:46
kass написа:
Поздравления и от мен! Срам ме е понякога от наивните възгласи на хората, че царските имоти били на народа, никога не са били и никога няма да бъдат, просто следващият помислил се за цар ще се настани в тях...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spassovm
Категория: Политика
Прочетен: 635353
Постинги: 106
Коментари: 569
Гласове: 471
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031