Постинг
22.06.2009 06:02 -
12 дни до изборите от МС
Ангелина извади късмет. Оттърва голямо въртене на педалите днес.
Но Наско, Краси и Наташа не можаха да се измъкнат. Минахме първо през Чарган. Видяхме се с хора от селото в новото кафене на Нойко мисля се казваше стопанина. Кметът ни обясни, че там е първата пречиствателна станция в областта. Но не е работила още от първия ден Прелива и изгаря мотора.
Бившата ми колежка Димитринка сега е адвокат, но все така е в добра форма
На съседната уличка бях възмутен. Боядисваха един жълт автобус с червено. Такъв бил по талон?!
Продължихме за Джинот. Сега е жетва. Реколтата тази година е слаба заради сушата. Стопаните очакват добив не повече от 250 кг. на декар. А миналата година е било 600 кг. Но поне изкупната цена се надяват да е добра
Пътят за джинот е спокоен и красив. Завиваме преди разклона за Бакаджика
На площада намираме неочаквани познати виладжии от града. Обясняват как са отвратени от политиката и политиците и не вярват на никого. Питат ме дали ако не отидат да гласуват ще налеят гласа си за другите партии. Като им обясних, че липсата на техния глас увеличава тежестта на гласовете на онези, отищли до урните, се замислят. Ние искаме да критикуваме, но дори не поемеме риска да гласуваме за този, който си изберем. Сигурно е страх да не сбъркаш, мързел или друго? Забавно е, че преди 1944 избирателно право са имали всички, с изключение на затворниците и циганите без постоянно местожителство.
При Сащо и Цура Гицови пием по бира и ми възлагат да променя закона за пчеларството. Разрешили сме да се гледат неограничен брой кошери в населени места и сега съседските пчели хапят внучето им, кръжат около чешмата и т.н. Ще трябва да се направи нещо.
Приобщавам се към селския труд. Наужким е тази снимка.
Тръгваме към с. Могила по един красив черен път. Гумите на моя бегач не са най-подходящите за този терен, но издържа успешно теста. Колелото ми е много добро. Купих го преди 3 години от Сливенския битак за 150 лв. Старичко е, но е леко и върви бързо.
Снимка с първия слънчоглед
А това е самият слънчоглед:
Прибираме се в Ямбол. Довечера сме в Елхово и Голямо Крушево- Боляровско.
Утре рано сутрин ще трябва да вляза във фейсбука и да отговоря на въпросите, да чета коментарите в блога и да се готвя за икономическия дебат по Диана Кабел.
Но Наско, Краси и Наташа не можаха да се измъкнат. Минахме първо през Чарган. Видяхме се с хора от селото в новото кафене на Нойко мисля се казваше стопанина. Кметът ни обясни, че там е първата пречиствателна станция в областта. Но не е работила още от първия ден Прелива и изгаря мотора.
Бившата ми колежка Димитринка сега е адвокат, но все така е в добра форма
На съседната уличка бях възмутен. Боядисваха един жълт автобус с червено. Такъв бил по талон?!
Продължихме за Джинот. Сега е жетва. Реколтата тази година е слаба заради сушата. Стопаните очакват добив не повече от 250 кг. на декар. А миналата година е било 600 кг. Но поне изкупната цена се надяват да е добра
Пътят за джинот е спокоен и красив. Завиваме преди разклона за Бакаджика
На площада намираме неочаквани познати виладжии от града. Обясняват как са отвратени от политиката и политиците и не вярват на никого. Питат ме дали ако не отидат да гласуват ще налеят гласа си за другите партии. Като им обясних, че липсата на техния глас увеличава тежестта на гласовете на онези, отищли до урните, се замислят. Ние искаме да критикуваме, но дори не поемеме риска да гласуваме за този, който си изберем. Сигурно е страх да не сбъркаш, мързел или друго? Забавно е, че преди 1944 избирателно право са имали всички, с изключение на затворниците и циганите без постоянно местожителство.
При Сащо и Цура Гицови пием по бира и ми възлагат да променя закона за пчеларството. Разрешили сме да се гледат неограничен брой кошери в населени места и сега съседските пчели хапят внучето им, кръжат около чешмата и т.н. Ще трябва да се направи нещо.
Приобщавам се към селския труд. Наужким е тази снимка.
Тръгваме към с. Могила по един красив черен път. Гумите на моя бегач не са най-подходящите за този терен, но издържа успешно теста. Колелото ми е много добро. Купих го преди 3 години от Сливенския битак за 150 лв. Старичко е, но е леко и върви бързо.
Снимка с първия слънчоглед
А това е самият слънчоглед:
Прибираме се в Ямбол. Довечера сме в Елхово и Голямо Крушево- Боляровско.
Утре рано сутрин ще трябва да вляза във фейсбука и да отговоря на въпросите, да чета коментарите в блога и да се готвя за икономическия дебат по Диана Кабел.
Търсене
Блогрол
