Да си призная не ми се пише за руския газ.
Everything was said, but not from everybody.
Не че не съм възмутен от това, което ни причиниха руснаците, но ме доминира онова, което се върши в Газа.
Но ще пиша, за да не каже някой, че нарочно отминавам темата от „коалиционна култура” или друго.
Но нарочно отделих двете теми и онази- за Палестинската Газа сложих първа. Макар двете да са в крайна сметка свързани. Преди повече от век един философ каза, че в крайна сметка винаги големите държави са се държали като хулигани, а малките, като проститутки.
Както Израел и САЩ удрят звучна плесница на т.нар. международна общност и международно право, така и Русия ни зашлеви изневиделица. Нищо, че като добра „труженичка” на магистралния фронт още 2006 г. си подписахме договор. Р.Овч. още тогава ни уверяваше, че цената е висока, но затова пък доставките – по-сигурни от тези за коя да е друга страна. Оказа се, че вместо да си уреди нещата със страните, през които стоката й трябва да мине, и чак тогава да поема ангажименти към третите страни, Русия е „натиснала” първо по- малките играчи като нас, а по- коравите- като Украйна е останала за накрая. Ако нашенското ВиК ми обещае да продава вода, а не е взело съгласието на съседа, през чийто имот ще минава тръбата, значи нищо не е направило.
Но „что делать”?
Юридически:
Ами тези, които успеят да докажат материалните си щети, ги чакат дълги съдебни процеси за обезщетения към прекия им доставчик. Той пък ще съди по- главния доставчик- и т.н.- при скорострелността на нашата съдебна система 2-3 години и ще се разбере какво ще стане.
Политически:
Да излекуваме БСП от русофилството, ДСБ от американофилството, и да разберем простата истина, формулирана от Кралицата - в политиката няма постоянни приятели и постоянни врагове, а интереси.
И да пренасочим онези 3 млн. Лева, които заделихме в бюджета за мероприятия за годината на „българо-съветската дружба” и да ги дадем на общините и училищата, за да компенсират част от загубите си.
19.01.2009 16:54