Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2007 13:04 - Жалбите срещу съдиите, а не срещу решенията
Автор: spassovm Категория: Политика   
Прочетен: 6364 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИНСПЕКТОРАТЪТ КЪМ ВСС- БЪЛГАРСКАТА ЮРИДИЧЕСКА ИНОВАЦИЯ-

 

ЖАЛБИТЕ СРЕЩУ СЪДИИТЕ, А НЕ СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА

 

Едно от основните събития с които 2007 г.  ще се запомни, е създаването на Инспектората към Висшия съдебен  съвет(Инспектората)- една конструкция, колкото оспорвана като място и функции, колкото и недообяснена и неразбрана като философия и правомощия.

Недостатъчното разбиране на целите и функциите  на Инспектората доведе дори до използуването му в политически дебат от опозицията в Парламента като опит на управляващите да нарушат независимостта на съдебната система и едва ли не да нарушат конструкцията на държавата и принципа за разделението на властите. Горните обстоятелства ме мотивираха да напиша тази статия, целяща да освети и обясни този нов  и уникален орган на обикновен език. Надявам се, че тя ще е полезна за колегите юристи, които предстои да се възползват от възможностите на глава 3 от ЗСВ, като заостри вниманието им върху разликата между инстанционния контрол по жалби срещу решенията, и този , упражняван от инспектората към ВСС по жалби срещу съдиите .Така ще се избегне превръщането на този нов орган  в „четвърта инстанция” за проверка на решенията и затрупването му с несвойствени жалби,които ще бъдат връщани като недопустими и ще предизвикат разочарование и незаслужена критика към инспектората още в началото на дейността му.

 

            Съдебната реформа е трайно наложил се израз в политическото говорене вече 17 години, но до сега нищо съществено не се случваше. Причините за това можем да търсим както в ограниченията, които Конституцията налага на Обикновено народно събрание да променя структурата на съдебната власт , така и в зоркият контрол на Конституционния съд,който  с прочутото си Решениe № 3/2003 блокира Парламента в опитите му да проведе реформа чрез разместване и преобразуване на структури в съдебната власт. Освен този конституционно заложен консерватизъм и инертност на съдебната система, спънка за реформирането й вероятно са липсата на искрена политическа воля, или недостатъчната компетентност у политиците до сега за реформи, както и естествената съпротива и нежелание за промяна у магистратите. Недостатъчното разбиране, че законът им гарантира, но и изисква от тях независимост спрямо политически и бизнес интереси,но не и спрямо закона и добрите нрави,понякога ги подвежда към грубо и високомерно поведение на „недосегаеми”, несъвместимо с магистратската им позиция.

 

            Сериозният анализ на досегашните болезнени неуспехи на Парламента за реформа на съдебната система, която да осигури на българските граждани бързо и качествено правосъдие доведе до извода, че е нужен друг подход. След като вече е извършена огромната работа по хармонизация на материалното и процесуално законодателство с това на Европейския съюз е очевидно, че причината за недобре работещата съдебна власт вече не са лошите закони.Вниманието трябва да се насочи към хората, които трябва да ги прилагат.

Създаването на звена за обучение и повишаване на квалификацията на магистратите, осигуряването за съдебната система на най-високото заплащане в обществения сектор са добри стъпки, които обаче се оказаха недостатъчни.

Човешката слабост-константа в съществуването на човешкия род- обяснява защо във всяка съдебна система ,състояща се от хора, има съдебни грешки и пропуски.Правни и фактически съдебни грешки,допуснати от съдиите в решенията за щастие могат да бъдат поправени чрез подаване на жалба пред по-горната инстанция.  Въпреки това във всяка съдебна система ,особено в такава от бившите тоталитарни режими, в която липсват вековните традиции ,независимостта е „нова и сладка” придобивка за магистратите ,която поставя въпроса как да се ограничи злоупотребата и поправи недоброто поведение на съдиите в и извън съдебната зала. Поведението, очаквано от един съдия е да се държи по безупречен начин,както в професионалния, така и в личния си живот. Демократичните правни системи предвиждат средства за търсене на отговорност на съдия,които действа по неправилен начин и могат да използват-макар и рядко,най-крайната санкция- уволнението. Тъй като очакваните стандарти са над нормите,последствията от погрешно поведение са често неизмерими в сравнение с истинската сериозност на конкретното провинение. В идеалната ситуация съдията ще бъде отговорен за своето поведение и все още способен да запази независимостта си при изпълнение на своите съдийски функции.

 

До преди няколко години прекомерната натовареност на съдиите с дела бе обикновено използваното обяснение за протакането на съдебния процес и големите закъснения при издаване на съдебните решения.След създаването на административните съдилища и даването възможност на ВСС сам да определя броя на съдиите ,се оказа, че България вече е в челните места на Европейския съюз по брой магистрати на глава от населението и горното оправдани вече не е уместно. Общественото мнение- правилно или погрешно е,че досегашният ред-„жалбите за бавност” (чл. 217а ГПК) представлява едно вътрешно разследване ,което поради липсата на детайлна регламентация и „колегиалността” на разследващия с разследвания ,не е достатъчно обективно. Това заключение се потвърждава и от твърде малкия брой дисциплинарни производства срещу съдии, образувани по този ред пред ВСС. Проявите на „съдийска солидарност” за съжаление доведоха вместо до укрепване и заздравяване на съдебната система,до ерозия на авторитета й в обществото , което в крайна сметка ще се отрази негативно и на всеки от магистратите.Този извод между другото важи и за излишната колегиалност, водеща до безнаказаност и в другите „гилдийни” системи (Адвокатски и Нотариална колегии, Лекарски съюз и други),натоварени от държавата със самоконтрол върху членовете им.

Очерта се необходимостта от по-сериозни мерки за търсене на съдийска отговорност.Анализът на посочените по-горе слабости показа, че органът, който трябва да се занимава с поведението на съдиите трябва да бъде достатъчно „отдалечен” от тях –за избягване на криворазбраната солидарност, а от друга страна специализиран-да се занимава само и специално с жалби срещу неправомерно магистратско поведение в и извън съдебните зали.

Така се стигна до създаването на глава трета от Закона за съдебната власт. Може би  по-голяма яснота в обществото , а и в професионалните среди щеше да има ако наименованието на главата беше „Жалби срещу съдиите”- което едновременно обяснява задачите на съдебния инспекторат и разграничава контрола върху решенията от контрола върху решаващите.

Инспекторатът към ВСС е част от съдебната система-подпомагащо специализирано звено към Висшия съдебен съвет, и не бива да бъде бъркан с  Инспектората в рамките на Министерството на правосъдието.Последният ще контролира звената, подчинени на Министъра на правосъдието (съдия-изпълнители, съдии по вписвания ,служби по изпълнения на наказанията и др.).

Инспекторатът има за обект на контрол правилното поведение на съдии,прокурори и следователи , а не актовете им-които са обект на инстанционен контрол от висшестоящата инстанция.

Това уточнение- че се контролират магистратите, а не решенията им е много важно, за да се избегне злоупотребата с правото на сигнал до инспектората от стана на недоволните от даден съдебен акт страни и превръщането му в четвърта инстанция в процеса. Дадено съдебно решение може да бъде правилно и обосновано, но в случай,че съдията го е произнесъл след неприемливо дълъг период, или в процеса е нагрубявал страните или адвокатите им, той би следвало да понесе санкция за това си неправомерно поведение, независимо, че решението не страда от пороци. Още по-малко чрез Инспектората може да бъде променено произнесено вече решение. Интервенцията на инспектората може само косвено да повлияе и то ако в резултат на сезиране от инспектората се открият и докажат престъпно поведение от страна на участвалия в производството магистрат (чл. 321 ал.1 т. 2 ГПК). И тъй като Инспекторатът няма санкциониращи, а само сезиращи наказващия орган функции, немаловажна ще бъде ролята му на филтър за допустимост на жалбите и сигналите, идващи от участници в съдебните производства до ВСС. Сигнали срещу такива той би следвало да оставя без уважение и да ги предостави за решаване на съответната висшестояща съдебна инстанция. Ангажиментът обаче да се занимава с надлежното- изискуемо от закона и морала поведение на магистратите в и извън съдебната зала е само и изцяло на ВСС.

Създаването и функционирането на Инспектората в никакъв начин не накърняват независимостта на магистрата при формирането на вътрешното му убеждение.

Взетото безпристрастно решение е „продукта” на уникалната „правораздавателна услуга”, която съдебната система дължи на обществото. Ако визуализираме дейността на съдията,можем да го сравним с шофьор, комуто е възложено да пренесе определен товар от една начална точка с очертани параметри от исковата молба или жалбата до определена крайна точка-решението,присъдата. Крайната точка,дестинацията,избрана от водача не може да бъде контролирана или налагана.Но поведението му по пътя към целта може и трябва да бъде контролирано. Инспекторът от КАТ не се интересува от крайната точка в маршрута на проверявания водач, а от това, дали той не управлява с превишена (занижена-затрудняваща другите участници в движението) скорост, или за грубо поведение на пътя, отнемане на  предимство или движение по забранена улица.Независимо, че крайната цел на водача е правилна, морална,похвална –той може да носи подаръци за дом за сираци например- инспекторът  е длъжен да му състави акт ако е карал в насрещното платно или в нетрезво състояние.

Дадено съдебно решение може да е правилно, законосъобразно,обосновано и да премине успешно през всички етапи на инстанционния контрол,и въпреки това съдията да подлежи на санкция в случай,че в процеса на делото е нарушил правилата за поведение ,които законът и моралът налагат и върху съдиите -нагрубявал е страните или адвокатите, неоснователно е протакал процеса или забавил решението.

Отчитайки уникалността на Инспектората като орган на съдебната власт в Европейския съюз, не можем да не споменем силно положителните отзиви от прилагането на „Закона за жалбите срещу съдиите”(2003 г) в Израел,който е очертал много сходен обхват на проверките срещу  съдиите за:

„Прекомерна продължителност на съдебния процес.

Конфликт на интереси.

Прекалено забавяне при издаване на съдебните решения.

Неуместно поведение на съдията по време на разглеждане на делото (тази категория включва множество случаи на лошо поведение,включително неоснователни и оскърбителни забележки,липса на вежливост към адвокати и тъжители,принуждаване на страните по делото да стигнат до споразумение и ненужно използване на язвителни изрази по време на разглеждане на делото или в решенията).

Неоснователно вмешателство по време на съдебното производство.

Недостатъци на правораздаването,като например многобройни досъдебни заседания по делото и неоправдано отсрочване.

Неуместно разкриване на преопределено и пристрастно мнение за изхода на делото преди същинското му решаване.”

Общото във всички тези пропуски и грешки е ,че те могат да бъдат поправени с усилие и че подобрения могат да бъдат направени чрез едно по-добро администриране.Съдиите понякога не си дават сметка, че някои страни от тяхното лично поведение могат да станат причина за извършване на нарушения и обикновено са заинтересувани да го подобрят,когато проблемът им бъде посочен.

 

Ето защо Инспекторатът към ВСС не е толкова институт на процесуалното , колкото на административното право.

Висшият съдебен съвет не е правораздавателен, а административен,управленски орган на съдебната система и той не бива и не може да се занимава с казуси и решения.Ноторен факт от теорията на управлението е, че трите основни и задължителни фази на всеки управленски процес са: събирането на информация,вземането на решение и контролът върху изпълнението им.Изключителните административно-управленски  правомощия на ВСС относно съдебната система не е ново положение в нашето, а и във всяко съвременно  законодателство, приемащо разделението на властите като принцип и гаранция за по-справедливото функциониране на обществото. Практиката у нас обаче показа, че въпреки неоспоримата позиция на ВСС да е единствения орган имащ  дисциплинарни правомощия върху магистратите, поради различни причини досега действалите състави на ВСС не упражняваха това право и задължение  достатъчно често,обективно и прозрачно. С превръщането на ВСС в постоянно действащ орган, законодателят създаде обективни условия за съсредоточаване на управляващите съдебната система върху специфично управленските им функции и освобождаването от магистратските, които до скоро съвместяваха. Следващата и естествена стъпка за подобряване и ускоряване на контролно-санкциониращата функция на ВСС бе създаването на инструментариум за събиране, анализ на информацията, свързана с пропуски и нарушения в поведението на магистратите- създаване на специализиран инспекторат,който да се занимава само и единствено с контролни задачи.Чл.41 и сл. от Закона за съдебната власт очертават някои от процедурните правила за действие на Инспектората , които да гарантират ефективност и безпристрастност в действията му. Квалифицираното мнозинство, необходимо за избора на членовете му в парламента гарантира във възможната степен политическата независимост на членовете му.Колективния начин на вземане на решения , случайният принцип за разпределяне на преписките , задължението за вземане обяснения от уличения магистрат са само някои от средствата за осигуряване безпристрастност и ефективност в работата му.Детайлното разписване на тези процедури предстои да стане в правилника за дейността му, който следва да бъде приет в едномесечен срок от конституирането. Но основната гаранция за незасягане на независимостта на съдебната власт се състои в ограничаването на функцията на Инспектората до проверяващ и сезиращ, а решаващ и санкциониращ продължава да бъде ВСС.  Или ако продължим с примера за инспектора от КАТ , който може да състави акт на водача за нарушението, но не може да наложи самото наказание,инспекторатът може да констатира грешките в поведението на магистрата и да сигнализира ВСС, но само последният може да издаде „наказателното постановление”.

Създаването на Инспектората не променя конструкцията на съдебната система, очертана в Конституцията и не е заплашено да попадне под ударите на цитираното по горе решение на Конституционния съд 3/2003 г. Той е само едно подпомагащо звено към ВСС, което да улесни работата му и да отговори на големите очаквания на обществото за една радикално подобрена правораздавателна „услуга” в замяна на големия финансов ресурс, заделен за съдебната система.

Проверката, анализа и довеждане до ВСС и обществеността на сигналите за неправомерното поведение на магистрати, се очаква  да изиграе санкциониращ и дисциплиниращ ефект върху последните и да възстанови общественото доверие и авторитета на съдебната система като цяло.




Гласувай:
0
0



1. анонимен - ИНСПЕКТОРАТЪТ КЪМ НС- БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА ИНОВАЦИЯ
23.12.2007 17:19
Този извод между другото важи и за излишната колегиалност, водеща до безнаказаност и в другите „гилдийни” системи .
-------------------------------------------------------------------------
Матей 7:12. И ТАКА, ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПРАВЯТ ЧОВЕЦИТЕ НА ВАС, ТАКА И ВИЕ ПРАВЕТЕ НА ТЯХ; ЗАЩОТО ТОВА Е СЪЩИНАТА НА ЗАКОНА И ПРОРОЦИТЕ
-------------------------------------------------------------------------
Примам ти и възгледа и мотото и питам? Като сте открили панацеята защо не я приложите и към Народното Събрание. Проблемите са сходни, вземете същите мерки. Или стоите над Матей 7:12
цитирай
2. spassovm - за колегиалността в парламента
24.12.2007 07:33
Съгласен съм, че такава трябва да е и политиката в парламента- особено когато става дума за сваляне на имунитет. Аз например лично гласувах за сваляне имунитета на Тома Томов- прокурора, уличен в подкупи.
цитирай
3. анонимен - Инспектората към НС
24.12.2007 09:44
Властите са равнопоставени. Ако има "Дисциплинарна комисия" към ВСС, както се казваше в БКП, то трябва да я има за останалите власти. Защото самоконтрола е едно, а контрола друго. Но тук пак сме свидетели на двойния стандарт, който прилагате към себе си и останалите.
цитирай
4. meto76 - Този извод между другото важи и за ...
25.12.2007 21:26
Този извод между другото важи и за излишната колегиалност, водеща до безнаказаност и в другите „гилдийни” системи (Адвокатски и Нотариална колегии, Лекарски съюз и други),натоварени от държавата със самоконтрол върху членовете им.
ТОВА Е ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ ЗА ДЪРЖАВАТА И ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ НЕЩО.КОНТРОЛА ТРЯБВА ДА Е ИЗВЪН ГИЛДИИТЕ. МОЖЕ БИ.
цитирай
5. evrazol - ресто
29.12.2007 00:05
Цитат
Създаването и функционирането на Инспекторат към НС в никакъв начин не накърняват независимостта на депутата при формирането на вътрешното му убеждение.

цитирай
6. анонимен - интернет магазин детской одежды сумы
18.10.2012 01:51
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://www.scentr.baltnet.ru/index.php?subaction=userinfo&user=illultvalse>слушать белое платье </a> купить шерстяное пальто <a href=http://profygamer.500mb.net/user/Seedgehex/>платья зима 2012 </a> интернет магазин белорусской одежды стрекоза <a href=http://olegaloce.narod2.ru/>распродажа одежды reima </a> суперфит обувь купить ... Удачи Всем!
-====-
<a href=http://get-kamagra.blog.hr/>Kamagra Generic viagra </a> - Oral Jelly 100mg Kamagra tablets :.Kamagra UK budget .:<a href=http://kamagra-prices.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly UK genuine </a> - get Generic Kamagra online pharmacies
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spassovm
Категория: Политика
Прочетен: 630746
Постинги: 106
Коментари: 569
Гласове: 471
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930